Разпространение, легенди и поверия за мартениците

Едва ли има българин, който да не е чувал поне едно или две поверия, свързани с Баба Марта или пък не е слушал легенди за възникването на този древен обичай.

Знаете ли всъщност, че обичаят за връзването на мартеници е езически?

Според поверието, на 1 март хората, дърветата и животните се закичват за здраве и успех с мартеници, направени от пресукан бял и червен конец. В някои райони на страната конците са само червени, в други – многоцветни, но с преобладаващо червено. В българските традиции бялото е и знак за красота, а червеното е цвят на жизненост, на здраве и любов, на победата, на живота и храбростта, на светлината на изгряващото и залязващото слънце. Те се носят или до 9-ти март – църковния празник на Свети 40 мъченици, или до 25-ти март – Благовещение.

Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух, през втората половина на VII век, когато Аспарух преминал Дунава и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял конец, и пуснала птичката да предаде посланието ѝ за здраве и любов.

Птичката дълго пътувала, а конецът наранил крака ѝ и се обагрил в кръв – така добил червения си цвят. В крайна сметка тя намерила хана и кацнала при него точно на 1-ви март.

Друг интересен елемент от историята и традициите на празника са многобройните предания за Баба Марта. Според едно от тях тя е сестра на Малък и Голям Сечко (месеците януари и февруари) и е люта и сърдита, защото двамата ѝ братя  или правят някоя голяма пакост, или винаги изпиват виното и не я оставят да го опита. 

Друга легенда пък разказва за една козарка, която извела стадото си в планината рано сутринта въпреки предупрежденията на мъжа си за лошото време. Тя била убедена, че Баба Марта ще я дари с хубаво време, защото и тя е жена като нея. Думите на момичето разгневили и разсърдили старицата. Не минало много време и черни облаци надвиснали над планината. Козарката така и не се завърнала в дома си – тя и стадото ѝ замръзнали и се превърнали в купчина камъни, от които потекла лековита вода. Сприхавият нрав на старицата е и причината да се носят мартеници – тя не вреди на хората, които ги носят и е благосклонна към тях.

Интересно е да се обърне внимание на това къде е разпространен обичаят, защото много разпространена заблуда е, че традицията е само българска. Тя присъства и в Румъния, макар че в леко променен вид. Там мартеницата се нарича „марцишор“ и се носи само от жени, а в Северна Гърция я носят само децата като гривна, направена от усукан бял и червен конец. Обичаят се пази и в близките страни, където са се преселвали българите през вековете – отбелязва се в южните части на Молдова, където живеят около 90 000 етнически българи.