Даниела Тренчева: Трябва само да си честен и да обичаш!

– Няма как да не започнем с въпроса – какво научихте в НУКК, което Ви помогна, за да се реализирате професионално?

– О, това училище е Вселена от информация – по всички направления. Научих много по математика, по италиански, по литература, дори много от трудния за мен латински и по всички други предмети, но държа да се знае, че преди всичко за мен това беше училище, което ме подготви да съм изключително упорита, да бъда подготвена за предизвикателствата. Преподавателите не налагаха, а сякаш бяха изградили система, която те кара да търсиш сам, да бъдеш любопитен, да искаш да знаеш и да търсиш. Много късно оцених, че диалогичната им форма, възможностите, които предоставяха да се говори с тях, загатването на някои факти, провокирането да се пита по време на всеки час, всъщност е правилната формула да учиш. В началото много се притеснявах да изразявам мнение, да разсъждавам, но това се оказа най-смислената провокация, тази да бъдеш себе си и сам да поискаш да знаеш. Разбрах, че те искат именно това и липсата на авторитаризъм, на налагане на правила как да достигаш до знанието, но да се стремиш към него са безценни.

– Но не се ли страхувахте от изпитите, както всички ученици?

– Разбира се, всеки се страхува да не е подготвен, особено пред такива трупали с годините опит и знания авторитети, но поставянето на тежки задачи от тяхна страна, високите летви, от които не отстъпваха, многото изисквания, липсата на компромиси и т.н. всъщност не са, за да те спънат в училище, а за да те пуснат по магистралите. Вероятно децата в училището няма да ме разберат сега, когато предстоят матури, но трябва да ми повярвате, че всеки в НУКК работи, за да успеете. Никой няма как да ги разочарова, защото именно те са ви подготвили.

– Знаехте ли още докато учите каква ще бъде реализацията Ви? Бяхте ли си казала – искам да стана журналист? Подготвяхте ли се за това?

– Не. Знаех само, че искам да мога пиша и да помагам на хората. Във връзка с последното можех да стана лекар, наистина това е истинската помощ. Говоря общо, защото и полицаите, и адвокатите, и пожарникарите, и архитектите, и археолозите, всеки един реализиран в различна сфера може да помага на хора, стига да реши. При мен се случи по друг начин… Но, смея да твърдя, че това, което прави НУКК и е наистина много ценно – предоставя възможност за информиран и подготвен избор. Какво имам предвид – даването на огромната обща култура, социална адаптивност, извънучилищни занимания, готовността на всеки от преподавателите да ти даде още и още, дори извън часовете, предоставянето на свободата на избор и на търсене – това е ключът към всичко онова, което очакват родителите ни от нас.

– Има ли освен това, което казвате, че НУКК е училище за живота, конкретни знания, които получихте там и Ви помогнаха чисто професионално?

– О, разбира се, мога да смятам данъците си. 🙂Направих едни от най-интересните си интервюта на италиански и английски, знам какво пишат лекарите в рецептите, помагам на децата на приятели със задачите по тригонометрия. Но това наистина е най-малкото, което научих. Не мисля, че ще преувелича ако кажа, че НУКК е всичко – от училище за оцеляване до училище за лидери. Не станах лидер, въпреки, че управлявам куче и котка в собствения си дом, сравнително успешно, но сме приятели с много от завършилите училището. За тях мога да кажа, че всеки от тях е постигнал невероятни успехи в своята област, но е и невероятен човек. Научихме се да бъдем честни с другите, независимо от обстоятелствата, но и реалисти при осъзнаването на своите възможности. Това е училище, което именно затова ни направи и приятели. Научи ни, че всеки може да бъде най-добър в нещо, но този до него – в друго. Научи ни да не се губим взаимно и да се обединяваме, за да успеем. А за добрите каузи – да се търсим и да се ценим.

– Наистина ли след време Вие и Вашите съученици оставате приятели и имате общи идеи и каузи?

– Нормално е толкова много години да ни разделят – семейства, проблеми, различни професии, но да… с много от хората в класната стая, независимо от различните пътища – животът ни събира в различни моменти. НУКК е и вкоренената преданост, нещо като съдба, от която за щастие не можеш да избягаш. J

– Колко е трудно да бъдеш журналист?

– И много и никак. Трябва просто да си честен с всички – със зрителите, с хората, които интервюираш, със семейството си, защото не се прибираш, с децата си, с всички, които говориш. А това не е лесно, дори само заради въпроса- „как си?“, на който трябва да отговориш „добре“, без да си добре. Но трябва и да си много смел, до лудост. Сигурно закалката и на това е в НУКК, някъде там, където все не можеш да излъжеш уважаемата г-жа Мисова по математика, че си решил сборника от 300 страници за една нощ. И го решаваш…

– Не може да не сте бягали от някои часове в училище?

– О, да, опитвахме, но винаги ни намираха. Криехме се в стаята в пансиона към училището и учителите винаги знаеха, че сме там. Много жалки опити за бягство. Винаги ни намираха, но ние сякаш бягахме, за да ни открият. Часовете продължаваха където и да сме. Казах ви, че това бяха най-прекрасните преподаватели. Те ни търсеха, за да ни дадат, а след години ние ги търсим, за да им искаме още и още. Освен това преподавателят ни по литература никога не се разсърди. Това е голям урок! Когато обичаш не можеш да се сърдиш и това е най-големият урок!

– За финал – какво ще пожелаете за Коледа и Нова година на учителите и учениците от НУККЛИИЕК?

– Предстоят прекрасни и топли празници. Рождество! Моля се за всички, моля се и за това да осъзнаем необходимостта да бъдем смирени, да осъзнаем силата на молитвата и силата, която имаме когато сме здрави, за да бъдем заедно. Бъдете здрави! Ако някъде в семействата ви има болен, нека намери изцеление! Вярвайте! Бъдете опростени, прощавайте и се обичайте! Бог е любов!

Благодаря, че ми позволихте да го кажа!

П.п: НУКК е и възможност да стигнеш до другите, благодаря!