Франкенщайн, чудовището и жабите

С наближаването на Хелоуин възниква и обичайният въпрос за костюмите. Естествено, както всяка година, някой заявява най-високомерно, че ще се облече досущ като Франкенщайн.  И започва да описва голямо страшно чудовище, с пришити към тялото крайници и т.н. Да, ама не. Една от най-често срещаните заблуди е, че Франкенщайн е името на чудовището, а в действителност това е фамилията на създателя му.

Виктор Франкенщайн и неговото творение са тема, вдъхновила едни от най-известните хорър и готически филми, книги и сериали. Историята на чудовището е както трагична, така и дълбокомислена и интересна за всяка възрастова група.

Къде обаче е науката в цялата история? Досега обсъждахме кой всъщност е Франкенщайн. Сега е време да минем към научната част. Всъщност Мери Шели, авторката на романа „Франкенщайн”,  черпи вдъхновение от опитите на някои от известните учени на своето време. Четирима от тях, чиято дейност и експерименти е оказала силно влияние върху нея, са – Луиджи Галвани, Джовани Алдини, Ендрю Юр, Конрад Дипел.

Един от „вдъхновяващите“ експерименти, проведен от Луиджи Галвани, бил наречен с поетичното име „Електрическата жаба“. Очаквано, основните компоненти са жаба (от мъртвия, а не от скачащия тип) и електричество. Една ноемврийска вечер през 1780 г., Галвани забелязал, че мускулите на току-що препарирана жаба реагират на действието на електрически ток. По-точно, че те рязко се съкращават. Ученият се заинтересувал от способността на мъртвото тяло да извършва движения, присъщи на живото такова под влияние на електрически ток. Смятал, че колкото по-силен ток бъде използван, толкова по-отчетливи резултати ще получи, а и решил да изпита как ще се държат мускулите при съприкосновение с атмосферно електричество, а не „изкуствено“. Затова привързал препарирани жаби към проводник на гръмоотвод по време на буря (и това, приятели, е началото на кажи-речи всеки експеримент с електричество, който завършва мнооооого… нека кажем интересно). Мускулите им рязко започнали да се свиват. Тогава италианецът решил, че причина за това са електрическите разряди в атмосферата и че те могат да съкращават жабешките мускули, дори и самите препарати да не са привързани към гръмоотвод.

След още много експерименти, Галвани установява наличието на електричество в тялото и така става „бащата“ на биоелектричеството. Неговият племенник пък (Джовани Аладини) рязко качил оборотите като започнал да експериментира с човешки тела. Оттук идва идеята за върнато към живота, с помощта на електричество, чудовище, което също така е и направено от човешки части.

Нека обаче засегнем набързо и причината за написването на книгата „Франкенщайн“. Извън гореспоменатите експерименти, Мери Шели почерпила вдъхновение от една необикновена случка и мястото, на което се развива тя.

Мери Шели работи над романа си във вила близо до Женевското езеро. Тя е съпруга на поета Пърси Биш Шели, а в къщата освен него присъстват още лорд Байрон и домашният му лекар Джон Полидори. 1816 г. се помни от историята като хладна, дъждовна и фактически без лято. Този феномен бил причинен от изригването на вулкана Тамбора една година преди това. Заради лошото време, присъстващите не можели често да излизат от къщата. Тогава Байрон предложил всеки да напише една страшна история за призраци и да я представи на останалите. Поетът започнал история за двама вампири (предхождаща „Дракула“ на Брам Стокър), а Мери Шели я слушала с интерес и уплах. По-късно в оксфордската Бодлианска библиотека тя намерила още литературни източници, които й дали вдъхновение за „Франкенщайн“.

Чудовището на Франкенщайн е един от най-обичаните готически герой, но неговият образ е също и трагичен. Той показва също и научните тенденции и открития на XIX век, а книгата си остава един от най-популярните готически романи.