Произходът на Великден

Великден е най-светлият християнски празник, но ако трябва да говорим честно, когато наближи, това, за което моментално се сещаме са козунаците, яйцата и изобщо всеки тип храна, която ще се изконсумира след дългите пости. При тези обстоятелства (големички маси, семейство и приятели) хората много рядко се замислят по-задълбочено за произхода на празника. И да, вече чувам коментари от сорта на „Защо ни е да се задълбочаваме в тези неща?“ и „Не може ли една година да се разминем с приятната лекция?“. Не може. Три причини — първо — агнето няма да избяга от масата, второ — главният редактор го изисква и трето — все пак си е интересно. 

Продължаваме по същество. Забавен факт е, че празника има дълга езическа предистория, като в неговите основи залягат древните пролетни чествания. Смята се, че скитащите номадски и тракийски племена го празнували. Великден се изразявал в радост от настъпването на пролетта и събуждането на природата. С възникването на християнството, празникът започва да се свързва с възкресението на Божия син — Исус Христос. 

Извън забавните факти, често задаван въпрос е „Каква е причината всяка година Великден да се празнува на различна дата?“. Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е свързано с еврейската Пасха. Поради връзката му с лунния календар, Пасхата е подвижен празник, затова и Великден променя датата си. Принципът, според който Великден се определя, води началото си от 325 година, когато Съветът на Никея постановява, че Великден трябва да се спазва през първата неделя след първата пълна луна след пролетното равноденствие (21 март). Разминаването в датите, на които католици и православни го честват пък идва от това, че първите следват Григорианския календар, а вторите – Юлианския. Но има едно древно правило, което повелява Великден да не се празнува заедно с еврейския празник, а в неделните дни около тях и винаги след деня на пролетното равноденствие. 

Добре, а защо честваме Великден? Великден е радостен празник, разглеждан като изпълнение на пророчествата на Стария Завет и разкриване на спасителния план на Бог за цялото човечество. В чест на Възкресението на Исус Великден празнува поражението на смъртта и надеждата за спасение (точно това са чествали и езическите празници). Християнската традиция гласи, че греховете на човечеството са били изплатени от смъртта на Исус и че неговото Възкресение представлява очакването, което вярващите могат да имат в своето собствено пречистване на душите.

Празниците играят изключително важна роля в нашия живот и затова е от голямо значение да знаем историята им и защо ги честваме. Произходът и паметта изграждат традииците ни и заслужават нашето внимание и уважение, и трябва да бъдат съхранени и предавани.