Коледа в Италия

Какво си представяме, като споменем Коледа в Италия? Ами, разбира се- сладки, прекрасна украса, коледни песни и подаръци… Няма по-хубаво нещо от приказния Коледен дух, който оживява в Италия. Нека разгледаме и някои от типичните начини за празнуване на така бленуваната Коледа!
Коледата в Италия се празнува почти месец. Стартът на 8 декември дава залп от замъка “Сант Анджело”, когато започва реденето на коледната украса. Завършекът е на Йордановден(Епифания), който отбелязва библейската история, в която влъхвите носят дарове на Исус. Италианците се поздравяват с Buon Natale(Добра Коледа) и Felice Natale (Щастлива Коледа). Думата Natale (Коледа) произлиза от латинското прилагателно natalis със значението на „рождественски“, в смисъла на „нещо, свързано с раждането“.
Традиционни носители на подаръци през коледния период в Италия са Света Лукия (13 декември), Младенецът, Бабо Натале (Дядо Коледа) и на Богоявление (6 януари) – Бефана.
Света Лукия е традиционна носителка на подаръци в нощта между 12 и 13 декември в някои райони на Италия като Верона, Лоди, Кремона, Павия, Бреша, Бергамо и Пиаченца. Според италианската традиция тя се появява на магаренцето си и децата трябва да оставят чаша чай за светицата и чиния брашно за животното.
Традиционна фигура на италианския коледен фолклор е Бефана, изобразявана като стара вещица на метла, която носи подаръци на 6 януари– Богоявление. Според традицията, тя носи сладкиши в чорап за добрите деца и захарно въгленче за лошите. На нея е посветена известна детска рима:

La Befana vien di Notte
/Бефана идва през нощта/
con le scarpe tutte rotte
/с целите си обувки скъсани,/
il cappello alla romana
/шапката по римски,/
viva viva la Befana
/да живее, да живее Бефана!/

От 16 декември до Бъдни вечер в църквите се рецитира 9-дневната коледна молитва, т.
нар. “Novena di Natale”. На 24 декември, Бъдни вечер, се отслужва Литургията на коледната нощ. В нощта на 31 декември, навечерието на Свети Силвестър, обикновено се пее „Te Deum“ на вечерната литургия на Честването на Богородица в знак на удовлетворение от изминалата година. Сцената на Рождество Христово или Презèпе(Presepe) е представяне на раждането на Иисус.
Обичаят, първоначално италиански, за поставяне на рождественските ясли у дома по време на Коледа, е широко разпространен днес във всички католически страни по света. Традиционното Презепе е сложна пластична композиция на Рождество Христово, поставяна през коледния период. Има статуи, изработени от различни материали и подредени в реалистично реконструирана среда. Появяват се всички герои и места от традицията. Фигурката на Младенеца се поставя в яслите в полунощ между 24 и 25 декември, докато фигурите на тримата влъхви се приближават, за да се поклонят на Исус в деня на Богоявление. Фонът може да изобразява звездното небе или пейзаж.
Коледният бъдник (Ceppo di Natale, Чепо) се появява с различни имена в зависимост от региона: в Тоскана е известен като „ciocco“ (чоко), докато в Ломбардия е известен като „zocco“ (дзоко). В Ломбардия, главата на семейството е посипвал бъдника с хвойна и е поставял монети върху него, докато е четял молитва в името на Светата Троица. После се пиело на воля, а по-късно той изсипвал останалото вино върху бъдника. Също е било обичайно, по време на церемонията на бъдника, да се разрежат три панетона (козунака) и да се запази парче от тях за тавматургична цел (т.е. с цел извършване на чудеса) през цялата следваща година. В Тоскана, по-специално във Вал ди Киана (долина в провинциите Арецо и Сиена), навремето е било обичайно по време на „церемонията на бъдника“ да се изрича следната молитва:„Нека бъдникът се радва: утре е денят на хляба…“. По-късно, децата, със завързани очи (впоследствие награждавани с бонбони и други подаръци), е трябвало да ударят бъдника с щипци, докато другите пеели песен, наречена „Аве Мария на бъдника“.
Традицията на Коледния бъдник навремето е била дълбоко вкоренена в Италия и за това говори фактът, че Коледата в Тоскана тогава е наричана „Празник на бъдника“.
Традицията на коледното дърво е от германски произход и е широко възприета в Италия през 20 век. През 1991 г. коледното дърво в Губио, високо 650 метра и украсено с над 700 светлини, влиза в Книгата на рекордите на Гинес като най-високото коледно дърво в света.
А сега е време да разгледаме и някои от типичните италиански коледни ястия и десерти! Надяваме се да не огладнеете, но ако се случи, може да посетите Италия за този прекрасен и магичен празник и да ги пробвате. Според традицията в Италия, вечерята на Бъдни вечер не трябва да съдържа месо. Популярно ястие, особено на юг, е змиорката, докато в някои райони е широко разпространена традицията на „седемте рибни ястия“– традиция, пренесена и в САЩ от италиански имигранти.
Панетоне е типичен италиански коледен сладкиш. Представява козунак със стафиди и захаросани плодове, произхождащ от Милано, но широко разпространен в цялата страна.
Друг италиански коледен сладкиш, разпространен из цялата страна, е Пандòро – козунак без стафиди и захаросани плодове. Произхожда от Верона и е създаден през 1884г. от сладкаря Доменико Мелегати – основател на едноименната компания.
Торòне произхожда от Северна Италия, но е широко разпространен в цяла Италия. Според традицията идва от сладкиш, сервиран в Кремона на 25 октомври 1441 г. по случай сватбата между Франческо 1 Сфорца и Бианка Мария Висконти.
Струфоли идват от Южна Италия, но са широко разпространени в цялата страна. Този сладкиш се състои от множество топки тесто (направено от брашно, яйца, свинска мас, захар, щипка сол и ликьор от анасон) изпържени в масло или свинска мас и след охлаждане потопени в горещ мед, Те се поставя в чиния за сервиране, като обикновено им се придава кръгла форма, а накрая композицията се украсява с парченца кедър и други захаросани плодове, парченца захар и цветни пръчици.

За още повече настроение се грижат типичните Коледни песни, някои от които са: „Befanata“, „Dormi, dormi, o bel Bambin“, „La leggenda del lupino“ и др.
От италианските коледни празници и по-специално – от пожеланието Buon Natale, се вдъхновява от песента композирана по нотите на „La Spagnola“ от Франк Линале и Боб Сафър и записана от Нат Кинг Кол с Дийн Мартин и Одри Мартини Джими Розели.
Една от типичните италиански традиции, свързани с музиката, е тази на гайдарите (zampognari) – мъже, облечени като овчари и носещи гайда, които слизат от планината, свирейки коледна музика.

Коледа е най-чаканият и най-обичаният празник за всички деца. И в Италия, и в България валят подаръци и всички се веселят, независимо дали празнуват Natale в Рим или Коледа в София!